17 июн. 2008 г., 16:49

Новият земен персонаж

570 0 4
Миналото ни преследва упорито,
безмълвно демонът стои
с поглед, вперен в света.
В планината, високо на скалите,
до еделвайса и орловите гнезда,
далече от погледите любопитни
и злоезичните уста.
Ветровете гонят се в косите,
слънчев лъч докосва замислено чело,
неспокойно кръжат орлите,
бясно се мята, бедното сърце.
Долу стеле се мъглата,
покрила приказен пейзаж,
но и тежката умора, и тъгата
на пренастройващият се земен персонаж.
Неразбираеми, двулични,
с настроените си за промяна лица,
днес страшни, подли, демонични,
утре мили, със души на деца.
Бард, в демона събуден,
настройва струните на своята душа
и в песен за земната богиня,
с оркестър многострунен
заклеймява упоритата си тъмна страна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Петинка.
    Благодаря Маги. Да мила, познато, еждневното ни обкръжение в което плуваме всички...Надявам се, че светът наистина ще издигне стена към тези недостатъци.
  • оригинална идея...интересен стих...
    как ме замисли само...
    Неразбираеми, двулични,
    с настроените си за промяна лица,
    днес страшни, подли, демонични,
    утре мили, със души на деца.

    сякаш позната е картината...с обич, мила Татяна.
  • Поздравления, Таня!
  • Благодаря Никол..Иматакъв момент, най-добрите Бардове са демоничните !

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...