17.06.2008 г., 16:49

Новият земен персонаж

571 0 4
Миналото ни преследва упорито,
безмълвно демонът стои
с поглед, вперен в света.
В планината, високо на скалите,
до еделвайса и орловите гнезда,
далече от погледите любопитни
и злоезичните уста.
Ветровете гонят се в косите,
слънчев лъч докосва замислено чело,
неспокойно кръжат орлите,
бясно се мята, бедното сърце.
Долу стеле се мъглата,
покрила приказен пейзаж,
но и тежката умора, и тъгата
на пренастройващият се земен персонаж.
Неразбираеми, двулични,
с настроените си за промяна лица,
днес страшни, подли, демонични,
утре мили, със души на деца.
Бард, в демона събуден,
настройва струните на своята душа
и в песен за земната богиня,
с оркестър многострунен
заклеймява упоритата си тъмна страна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Петинка.
    Благодаря Маги. Да мила, познато, еждневното ни обкръжение в което плуваме всички...Надявам се, че светът наистина ще издигне стена към тези недостатъци.
  • оригинална идея...интересен стих...
    как ме замисли само...
    Неразбираеми, двулични,
    с настроените си за промяна лица,
    днес страшни, подли, демонични,
    утре мили, със души на деца.

    сякаш позната е картината...с обич, мила Татяна.
  • Поздравления, Таня!
  • Благодаря Никол..Иматакъв момент, най-добрите Бардове са демоничните !

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...