13 oct 2014, 10:37

Ново начало 

  Poesía » Otra
801 0 2

Ново начало

 

Потъмняха от скръб небесата,

злочестта е попила в ядрото на тази земя,

безучастно се крие съдбата

зад изтънелите в мрак сетива...

 

От очите ни капе тъгата -

енергийната смърт на света,

черни дупки поглъщат зората -

все е мрак, и се сипе дъжда...

 

А сърцата ни - ярки свръхнови

се взривяват, непознали любов,

и в прахта сме напълно готови

нещо да почнем, подобно живот...

 

Чак когато познаваме здрача,

и са тъжни до смърт наш'те бели души -

ще поемем по път на разплата,

ще наситим света си със нежни искри...

 

Ще превърнем във синьо тъмата -

обичта ще попие в ядрото на наш'та земя,

съпричастна ще бъде съдбата,

сетивата ще тръпнат във танц с любовта...

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво послание носи този стих, Ради!
  • Стихотворението започва с апокалиптична картина, която е едно продължение на настроението от началото почти до края. В последния куплет започва до просветлява и завършва оптимистично, което изведнъж изненадва.Всъщност това е интересното:
    Ще превърнем във синьо тъмата -
    обичта ще попие в ядрото на нашта земя,
    съпричастна ще бъде съдбата,
    сетивата ще тръпнат в танц с любовта...
    Поздравявам те! Хубав ден!
Propuestas
: ??:??