luda_macka1 (Радосвета Петрова) luda_macka1 (Радосвета Петрова)
5 148
13 oct 2014, 10:37

Ново начало

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Ново начало

 

Потъмняха от скръб небесата,

злочестта е попила в ядрото на тази земя,

безучастно се крие съдбата

зад изтънелите в мрак сетива...

 

От очите ни капе тъгата -

енергийната смърт на света,

черни дупки поглъщат зората -

все е мрак, и се сипе дъжда...

 

А сърцата ни - ярки свръхнови

се взривяват, непознали любов,

и в прахта сме напълно готови

нещо да почнем, подобно живот...

 

Чак когато познаваме здрача,

и са тъжни до смърт наш'те бели души -

ще поемем по път на разплата,

ще наситим света си със нежни искри...

 

Ще превърнем във синьо тъмата -

обичта ще попие в ядрото на наш'та земя,

съпричастна ще бъде съдбата,

сетивата ще тръпнат във танц с любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Хубаво послание носи този стих, Ради!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Стихотворението започва с апокалиптична картина, която е едно продължение на настроението от началото почти до края. В последния куплет започва до просветлява и завършва оптимистично, което изведнъж изненадва.Всъщност това е интересното:
    Ще превърнем във синьо тъмата -
    обичта ще попие в ядрото на нашта земя,
    съпричастна ще бъде съдбата,
    сетивата ще тръпнат в танц с любовта...
    Поздравявам те! Хубав ден!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0