luda_macka1 (Радосвета Петрова) luda_macka1 (Радосвета Петрова)
5 148
13 oct 2014, 10:37

Ново начало

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Ново начало

 

Потъмняха от скръб небесата,

злочестта е попила в ядрото на тази земя,

безучастно се крие съдбата

зад изтънелите в мрак сетива...

 

От очите ни капе тъгата -

енергийната смърт на света,

черни дупки поглъщат зората -

все е мрак, и се сипе дъжда...

 

А сърцата ни - ярки свръхнови

се взривяват, непознали любов,

и в прахта сме напълно готови

нещо да почнем, подобно живот...

 

Чак когато познаваме здрача,

и са тъжни до смърт наш'те бели души -

ще поемем по път на разплата,

ще наситим света си със нежни искри...

 

Ще превърнем във синьо тъмата -

обичта ще попие в ядрото на наш'та земя,

съпричастна ще бъде съдбата,

сетивата ще тръпнат във танц с любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Хубаво послание носи този стих, Ради!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Стихотворението започва с апокалиптична картина, която е едно продължение на настроението от началото почти до края. В последния куплет започва до просветлява и завършва оптимистично, което изведнъж изненадва.Всъщност това е интересното:
    Ще превърнем във синьо тъмата -
    обичта ще попие в ядрото на нашта земя,
    съпричастна ще бъде съдбата,
    сетивата ще тръпнат в танц с любовта...
    Поздравявам те! Хубав ден!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0