Ново начало

13 окт. 2014 г., 10:37

Поэзия » Другая

774 0 2

Ново начало

Потъмняха от скръб небесата,

злочестта е попила в ядрото на тази земя,

безучастно се крие съдбата

зад изтънелите в мрак сетива...

От очите ни капе тъгата -

енергийната смърт на света,

черни дупки поглъщат зората -

все е мрак, и се сипе дъжда...

А сърцата ни - ярки свръхнови

се взривяват, непознали любов,

и в прахта сме напълно готови

нещо да почнем, подобно живот...

Чак когато познаваме здрача,

и са тъжни до смърт наш'те бели души -

ще поемем по път на разплата,

ще наситим света си със нежни искри...

Ще превърнем във синьо тъмата -

обичта ще попие в ядрото на наш'та земя,

съпричастна ще бъде съдбата,

сетивата ще тръпнат във танц с любовта...

Anita765 (Ани Монева)

2014-10-13T19:06:41+03:00

Хубаво послание носи този стих, Ради!
stoyna (Стойна Димова)

2014-10-13T18:16:54+03:00

Стихотворението започва с апокалиптична картина, която е едно продължение на настроението от началото почти до края. В последния куплет започва до просветлява и завършва оптимистично, което изведнъж изненадва.Всъщност това е интересното:
Ще превърнем във синьо тъмата -
обичта ще попие в ядрото на нашта земя,
съпричастна ще бъде съдбата,
сетивата ще тръпнат в танц с любовта...
Поздравявам те! Хубав ден!