luda_macka1 (Радосвета Петрова) luda_macka1 (Радосвета Петрова)
5 148
13.10.2014 г., 10:37

Ново начало

1.1K 0 2

Ново начало

 

Потъмняха от скръб небесата,

злочестта е попила в ядрото на тази земя,

безучастно се крие съдбата

зад изтънелите в мрак сетива...

 

От очите ни капе тъгата -

енергийната смърт на света,

черни дупки поглъщат зората -

все е мрак, и се сипе дъжда...

 

А сърцата ни - ярки свръхнови

се взривяват, непознали любов,

и в прахта сме напълно готови

нещо да почнем, подобно живот...

 

Чак когато познаваме здрача,

и са тъжни до смърт наш'те бели души -

ще поемем по път на разплата,

ще наситим света си със нежни искри...

 

Ще превърнем във синьо тъмата -

обичта ще попие в ядрото на наш'та земя,

съпричастна ще бъде съдбата,

сетивата ще тръпнат във танц с любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Хубаво послание носи този стих, Ради!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Стихотворението започва с апокалиптична картина, която е едно продължение на настроението от началото почти до края. В последния куплет започва до просветлява и завършва оптимистично, което изведнъж изненадва.Всъщност това е интересното:
    Ще превърнем във синьо тъмата -
    обичта ще попие в ядрото на нашта земя,
    съпричастна ще бъде съдбата,
    сетивата ще тръпнат в танц с любовта...
    Поздравявам те! Хубав ден!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0