28 oct 2008, 20:42

Ново начало

  Poesía
1K 0 8

Избеляваха срещите тайни

на фона на дългото чакане.

Обещания се хвърляха крайни

в колелата на влаково тракане.

 

На перона стоеше Началото

и противно на всички закони,

то със шепи събра оцелялото

и прибра го във чужди вагони.

 

Животът е кратка експедиция.

Свободен, но със коловози.

И е част от една композиция,

без да знаеш - кой, кого вози.

 

С похабени от времето спомени

и прави, след всички шамари.

Да кимнем поне за довиждане

на старите, призрачни гари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...