28.10.2008 г., 20:42

Ново начало

1K 0 8

Избеляваха срещите тайни

на фона на дългото чакане.

Обещания се хвърляха крайни

в колелата на влаково тракане.

 

На перона стоеше Началото

и противно на всички закони,

то със шепи събра оцелялото

и прибра го във чужди вагони.

 

Животът е кратка експедиция.

Свободен, но със коловози.

И е част от една композиция,

без да знаеш - кой, кого вози.

 

С похабени от времето спомени

и прави, след всички шамари.

Да кимнем поне за довиждане

на старите, призрачни гари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...