Oct 28, 2008, 8:42 PM

Ново начало

  Poetry
1K 0 8

Избеляваха срещите тайни

на фона на дългото чакане.

Обещания се хвърляха крайни

в колелата на влаково тракане.

 

На перона стоеше Началото

и противно на всички закони,

то със шепи събра оцелялото

и прибра го във чужди вагони.

 

Животът е кратка експедиция.

Свободен, но със коловози.

И е част от една композиция,

без да знаеш - кой, кого вози.

 

С похабени от времето спомени

и прави, след всички шамари.

Да кимнем поне за довиждане

на старите, призрачни гари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...