Избеляваха срещите тайни
на фона на дългото чакане.
Обещания се хвърляха крайни
в колелата на влаково тракане.
На перона стоеше Началото
и противно на всички закони,
то със шепи събра оцелялото
и прибра го във чужди вагони.
Животът е кратка експедиция.
Свободен, но със коловози.
И е част от една композиция,
без да знаеш - кой, кого вози.
С похабени от времето спомени
и прави, след всички шамари.
Да кимнем поне за довиждане
на старите, призрачни гари.
© Леонид Стоянов Все права защищены