28 окт. 2008 г., 20:42

Ново начало

1K 0 8

Избеляваха срещите тайни

на фона на дългото чакане.

Обещания се хвърляха крайни

в колелата на влаково тракане.

 

На перона стоеше Началото

и противно на всички закони,

то със шепи събра оцелялото

и прибра го във чужди вагони.

 

Животът е кратка експедиция.

Свободен, но със коловози.

И е част от една композиция,

без да знаеш - кой, кого вози.

 

С похабени от времето спомени

и прави, след всички шамари.

Да кимнем поне за довиждане

на старите, призрачни гари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...