Ново начало

28 mar 2008, 23:52

Poesía

723 0 3

Странно чувство ме обзема и

не искам с него да се боря, както всеки път,

щом накара ме и книгата дебела

да извадя и почистя от събралия се прах!

Перото красиво отново сгушило се в трепереща ръка,

листовете бели сякаш сами се изписват под дланта!

Страх ме е да се предам,

на прегръдка нежна цялата да се отдам!

Наглед жена голяма,

а вътре в нея малко плачещо дете,

меченце стиска здраво с двете си ръце!

Не съм от камък,

малко разбрали са това,

но вместо да ме прегърнат,

шамар забивали са с тежката си ръка!

Дали да бягам или към него да вървя?

Да го смачкам...

за да не се смачкам после аз сама!

Сънят трудно ме поваля и будувам, едвам дочакваща деня,

с мисъл устремена фантазирам чак до сутринта!

Красиво е сега...

дори без думи и без чувства!

Не ще избягам този път,

очите ще затворя,

макар от тях и сълзи странни да текат

и няма да ги спирам,

защото очите влажни пълни са с радост,

а не със скръб!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ombrito (Петко Шопов)

2012-12-15T23:46:08+02:00

... за тез очи,аз давам всичко свое...давам го и нищичко не ща...отвори очи,отвори ги смело...отвори очи и ще видиш мен....
lucha_p_rex (Таня Лазарова)

2008-04-04T13:27:02+03:00

ПИША ТИ 5,ЗАЩОТО СЪМ ЗАПОЗНАТА С ТВОЯТА ПОЕЗИЯ И ИМАШ МНОГО ПО-СИЛНИ СТИХОВЕ,И ВСЕ ПАК НЯМА СПОР ЗА ТАЛАНТА ТИ
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-03-29T12:23:56+02:00

Хубаво...много вълнуващо и трогателно!!!
Но важното е в очите ни да има радост...!
с обич, София.