28 mar 2008, 23:52

Ново начало 

  Poesía
5.0 / 1
743 0 3

Странно чувство ме обзема и

не искам с него да се боря, както всеки път,

щом накара ме и книгата дебела

да извадя и почистя от събралия се прах!

  Перото красиво отново сгушило се в трепереща ръка,

листовете бели сякаш сами се изписват под дланта!

 

    Страх ме е да се предам,

на прегръдка нежна цялата да се отдам!

Наглед жена голяма,

а вътре в нея малко плачещо дете,

меченце стиска здраво с двете си ръце!

 

Не съм от камък,

малко разбрали са това,

но вместо да ме прегърнат,

шамар забивали са с тежката си ръка!

 

 

Дали да бягам или към него да вървя?

Да го смачкам...

за да не се смачкам после аз сама!

 

 

    Сънят трудно ме поваля и будувам, едвам дочакваща деня,

с мисъл устремена фантазирам чак до сутринта!

 

 Красиво е сега...

дори без думи и без чувства!

 

   Не ще избягам този път,

очите ще затворя,

макар от тях и сълзи странни да текат

и няма да ги спирам,

защото очите влажни пълни са с радост,

а не със скръб!

© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ... за тез очи,аз давам всичко свое...давам го и нищичко не ща...отвори очи,отвори ги смело...отвори очи и ще видиш мен....
  • ПИША ТИ 5,ЗАЩОТО СЪМ ЗАПОЗНАТА С ТВОЯТА ПОЕЗИЯ И ИМАШ МНОГО ПО-СИЛНИ СТИХОВЕ,И ВСЕ ПАК НЯМА СПОР ЗА ТАЛАНТА ТИ
  • Хубаво...много вълнуващо и трогателно!!!
    Но важното е в очите ни да има радост...!
    с обич, София.
Propuestas