Ново начало
Странно чувство ме обзема и
не искам с него да се боря, както всеки път,
щом накара ме и книгата дебела
да извадя и почистя от събралия се прах!
Перото красиво отново сгушило се в трепереща ръка,
листовете бели сякаш сами се изписват под дланта!
Страх ме е да се предам,
на прегръдка нежна цялата да се отдам!
Наглед жена голяма,
а вътре в нея малко плачещо дете,
меченце стиска здраво с двете си ръце!
Не съм от камък,
малко разбрали са това,
но вместо да ме прегърнат,
шамар забивали са с тежката си ръка!
Дали да бягам или към него да вървя?
Да го смачкам...
за да не се смачкам после аз сама!
Сънят трудно ме поваля и будувам, едвам дочакваща деня,
с мисъл устремена фантазирам чак до сутринта!
Красиво е сега...
дори без думи и без чувства!
Не ще избягам този път,
очите ще затворя,
макар от тях и сълзи странни да текат
и няма да ги спирам,
защото очите влажни пълни са с радост,
а не със скръб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА Всички права запазени
