Странно чувство ме обзема и
не искам с него да се боря, както всеки път,
щом накара ме и книгата дебела
да извадя и почистя от събралия се прах!
Перото красиво отново сгушило се в трепереща ръка,
листовете бели сякаш сами се изписват под дланта!
Страх ме е да се предам,
на прегръдка нежна цялата да се отдам!
Наглед жена голяма,
а вътре в нея малко плачещо дете,
меченце стиска здраво с двете си ръце!
Не съм от камък, ...