30 dic 2007, 16:24

Новогодишни размисли

  Poesía
1.8K 0 3
 

Новогодишни размисли

 

Ето, тръгва си годината.

Бял, декември се сбогува с дните си,

а аз и ти се впускаме в мечтите си.

 

На мислите цветни градината -

препълнена от спомени за мигове.

Неизживян, денят предишен ни зове.

 

Хлад по календара сив пълзи.

Ще потъна аз, а после ти във спомени...

Ред въздишки неусетно отронени.

 

Сред сняг и няколко сълзи

се връщаме във пролетта и лятото -

ярко слънце, изчезнало с на щъркелите ятото.

 

Звън камбанен дели безвъзвратно

днешния от утрешния ден различен -

с вяра, обич и  спомени окичен.

 

"Вчера" изживели еднократно,

продължаваме по пътя свой,

оплетени във размисли безброй...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тинка Това Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...