Новогодишни размисли
Новогодишни размисли
Ето, тръгва си годината.
Бял, декември се сбогува с дните си,
а аз и ти се впускаме в мечтите си.
На мислите цветни градината -
препълнена от спомени за мигове.
Неизживян, денят предишен ни зове.
Хлад по календара сив пълзи.
Ще потъна аз, а после ти във спомени...
Ред въздишки неусетно отронени.
Сред сняг и няколко сълзи
се връщаме във пролетта и лятото -
ярко слънце, изчезнало с на щъркелите ятото.
Звън камбанен дели безвъзвратно
днешния от утрешния ден различен -
с вяра, обич и спомени окичен.
"Вчера" изживели еднократно,
продължаваме по пътя свой,
оплетени във размисли безброй...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тинка Това Всички права запазени
