Един-единствен ден ми подари,
една целувка, па макар последна,
една надежда за прекрасен миг,
закотвена във погледа безбрежен!
Вулгарно наречи ме Клеопатра,
разбий с наслада всичките стени.
Сред потната постеля на кревата
съвсем по братски ми се усмихни!
А после научи ме как да тръгна
обратно без отронени сълзи,
без никаква тъга и без копнежа
по всичко случвало ни се преди. ...