Нучи ме!
Един-единствен ден ми подари,
една целувка, па макар последна,
една надежда за прекрасен миг,
закотвена във погледа безбрежен!
Вулгарно наречи ме Клеопатра,
разбий с наслада всичките стени.
Сред потната постеля на кревата
съвсем по братски ми се усмихни!
А после научи ме как да тръгна
обратно без отронени сълзи,
без никаква тъга и без копнежа
по всичко случвало ни се преди.
И научи ме как отново да обичам,
как да докосвам някой друг така,
как вечер уморена да заспивам
прегърната от нечия ръка..
Как да целувам устни непознати,
без в тях да търся твоите следи?!
Аз твърде много дадох, малко исках,
без правото да кажа: "Остани!!!"
© Рая Саварева All rights reserved.
