10 jul 2013, 21:02  

Нудистко лято

  Poesía » Otra
549 0 9

Пак по тънко елече,

но със есенен звук,

идва лятото вече

задължително тук.

 

Сякаш детска играчка

плува в топла река.

Идва с топлата крачка

и горещи крака.

 

Като лятна омая

гали морския бриз.

Аз обаче си зная:

пали лятото лист.

 

В пясък мокрите стъпки

свършват пътя си тук.

Бели облачни кръпки

бягат вече без звук.

 

Топло слънце напича

долу пясък златист.

Кожа в черно изпича

непукиста - нудист.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...