Пак по тънко елече,
но със есенен звук,
идва лятото вече
задължително тук.
Сякаш детска играчка
плува в топла река.
Идва с топлата крачка
и горещи крака.
Като лятна омая
гали морския бриз.
Аз обаче си зная:
пали лятото лист.
В пясък мокрите стъпки
свършват пътя си тук.
Бели облачни кръпки
бягат вече без звук.
Топло слънце напича
долу пясък златист.
Кожа в черно изпича
непукиста - нудист.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
