Пак по тънко елече,
но със есенен звук,
идва лятото вече
задължително тук.
Сякаш детска играчка
плува в топла река.
Идва с топлата крачка
и горещи крака.
Като лятна омая
гали морския бриз.
Аз обаче си зная:
пали лятото лист.
В пясък мокрите стъпки
свършват пътя си тук.
Бели облачни кръпки
бягат вече без звук.
Топло слънце напича
долу пясък златист.
Кожа в черно изпича
непукиста - нудист.
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
