diesto (Данаил Антонов)
1039 617
15 ene 2021, 14:51

Неповярвана си в друг живот! 

  Poesía » De amor
464 3 9

Едно ужасно тежко престъпление

на път е някак да се случи.

Та, ний допуснахме безброй стихотворения 
да се изпишат. Тегави и скучни. 
И колко мразя твоето предверие! 
И как не ме допускаш във живота си. 
От вятърните думи хладно е течението, 
тъй бавно разболяващо в една посока... 
А аз протягам тежките ръце към тебе. 
Със най-копринения допир нежност. 
Прегръщам те. И искам да те взема, 
увѝ, като безплоден клон се свеждам... 
Естествено тогава осъзнавам, 
докосване на истинска илюзия. 
А имам те, но повече те нямам. 
И в повече са моите контузии... 
Престъпно е. И следва осъдителност. 
Ще ни накаже тежко полетът на времето. 
За безхаберната и проста нерешителност, 
че сякаш любовта е непотребна... 
Но нищо. Нека! Пак ще сме виновни. 
И пак ще ни разплаква разминаване. 
Докато те намеря, ще те помня. 
Във тоз живот. 
Във друг си неповярвана... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Елмаз, любопитно ми е да разбера Вашето тълкуване по въпроса!
  • Изгубен, не съм сигурна, че си разбрал посланието, приятелю.
  • Как ще достигнеш до щастието, ако душата ти е окована с безсилие? По думите на автора жената, към която той изпитва толкова силна любов, също го обича много силно. Тогава, защо той не се престраши да бъде с нея? Ако не рискуваш как ще достигнеш до щастието, за което мечтаеш? За постигане на щастие и любов е нужно да се бориш. Борба, а не безсилие- това е нужно. Бори се за щастието си!
  • Описал си прекрасно вътрешната борба и терзанията на душата, както и безсилието да вземе това, което заслужава!Поздравявам те!
  • ... любовта е единствена и неповторима...
  • Любовта ли? Потребна е, как да не е потребна! Тя любовта е от Бог, чрез нея той ни говори. Не можеш ли да обичаш, за какво си на този свят? Два дракона носим в душите си: Бял, който е Дракона на Любовта и Черен, който е Дракона на Страха. Изборът всеки сам го прави за себе си. Аз избрах Белият...
  • Разтърсващо...
  • СтихопатОЛОГ си!
    Много ми хареса!
  • Отново много силно стихотворение, Дани, като чувствата връхлетели героя. Несподелеността винаги боли като физическа болка... но това ражда и най-прекрасните творби. Поздравления! Докосна ме отново!
Propuestas
: ??:??