Неповярвана си в друг живот!
Едно ужасно тежко престъпление
на път е някак да се случи.
Та, ний допуснахме безброй стихотворения
да се изпишат. Тегави и скучни.
И колко мразя твоето предверие!
И как не ме допускаш във живота си.
От вятърните думи хладно е течението,
тъй бавно разболяващо в една посока...
А аз протягам тежките ръце към тебе.
Със най-копринения допир нежност.
Прегръщам те. И искам да те взема,
увѝ, като безплоден клон се свеждам...
Естествено тогава осъзнавам,
докосване на истинска илюзия.
А имам те, но повече те нямам.
И в повече са моите контузии...
Престъпно е. И следва осъдителност.
Ще ни накаже тежко полетът на времето.
За безхаберната и проста нерешителност,
че сякаш любовта е непотребна...
Но нищо. Нека! Пак ще сме виновни.
И пак ще ни разплаква разминаване.
Докато те намеря, ще те помня.
Във тоз живот.
Във друг си неповярвана...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
