Неповярвана си в друг живот!
Едно ужасно тежко престъпление
на път е някак да се случи.
Та, ний допуснахме безброй стихотворения
да се изпишат. Тегави и скучни.
И колко мразя твоето предверие!
И как не ме допускаш във живота си.
От вятърните думи хладно е течението,
тъй бавно разболяващо в една посока...
А аз протягам тежките ръце към тебе.
Със най-копринения допир нежност.
Прегръщам те. И искам да те взема,
увѝ, като безплоден клон се свеждам...
Естествено тогава осъзнавам,
докосване на истинска илюзия.
А имам те, но повече те нямам.
И в повече са моите контузии...
Престъпно е. И следва осъдителност.
Ще ни накаже тежко полетът на времето.
За безхаберната и проста нерешителност,
че сякаш любовта е непотребна...
Но нищо. Нека! Пак ще сме виновни.
И пак ще ни разплаква разминаване.
Докато те намеря, ще те помня.
Във тоз живот.
Във друг си неповярвана...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
