4 dic 2016, 21:46

Някак ми се иска да няма

  Poesía
864 2 6

и когато се събудя

тревогата отминава

виждам себе си

в очите зелени

ярък, светъл нюанс, 

като твоите ще ги докарам;

 

и когато се събудя

животът ме заплита

във френска плитка,

така красива, 

чак се възхищавам?! 

 

и когато заспя

потъвам в света 

на носталгията,

убеждаваща ме

завинаги да остана...

 

бягство има ли?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • )
  • И аз не съм сигурна дали има бягство, но съм съгласна с Лили - от теб зависи. Поздравления за стихото!
  • Благодаря ви, радвам се, че бяхте тук и споделихте своето мнение, своя съвет! Оценявам! Хубав ден...
  • Бягството не е решение.Тя винаги ще те преследва.Трябва сама да я преодолееш.
    Успех!
  • И аз съм се питала и не съм знаела какво да си отговоря защото твърдо вярвам в съдбата, в това че накрая ще се случи това, което е писано и трябва да се случи, но има и нещо друго, което го научих и затова вярвам и в него, ние хората можем да променяме нещата, със изборите си и без да променяме себе си и другите. Така, че аз ще ти отговоря. От теб, от нас зависи нещо да си остане така, от нас зависи как ще се случи и понякога дали ще се случи или не, от нас зависи развитието му, дали от него има изход или не, дали който и да е вариант води към свободата или затвора. Така че ако " някак ми се иска да няма" зависи от теб, това е твоя избор. Като избора на Толстой - "Ако искаш да си щастлив, бъди" Каквото и да се случи, със малко или много, с нищо или всичко - бъди. Бори се примирено. Ако ти не искаш да има бягство - няма да има във всеки един смисъл на това. И май е излишно да кажа, че ми хареса, че се радвам, че прочетох и съм благодарна, че сподели...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...