4.12.2016 г., 21:46

Някак ми се иска да няма

858 2 6

и когато се събудя

тревогата отминава

виждам себе си

в очите зелени

ярък, светъл нюанс, 

като твоите ще ги докарам;

 

и когато се събудя

животът ме заплита

във френска плитка,

така красива, 

чак се възхищавам?! 

 

и когато заспя

потъвам в света 

на носталгията,

убеждаваща ме

завинаги да остана...

 

бягство има ли?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • )
  • И аз не съм сигурна дали има бягство, но съм съгласна с Лили - от теб зависи. Поздравления за стихото!
  • Благодаря ви, радвам се, че бяхте тук и споделихте своето мнение, своя съвет! Оценявам! Хубав ден...
  • Бягството не е решение.Тя винаги ще те преследва.Трябва сама да я преодолееш.
    Успех!
  • И аз съм се питала и не съм знаела какво да си отговоря защото твърдо вярвам в съдбата, в това че накрая ще се случи това, което е писано и трябва да се случи, но има и нещо друго, което го научих и затова вярвам и в него, ние хората можем да променяме нещата, със изборите си и без да променяме себе си и другите. Така, че аз ще ти отговоря. От теб, от нас зависи нещо да си остане така, от нас зависи как ще се случи и понякога дали ще се случи или не, от нас зависи развитието му, дали от него има изход или не, дали който и да е вариант води към свободата или затвора. Така че ако " някак ми се иска да няма" зависи от теб, това е твоя избор. Като избора на Толстой - "Ако искаш да си щастлив, бъди" Каквото и да се случи, със малко или много, с нищо или всичко - бъди. Бори се примирено. Ако ти не искаш да има бягство - няма да има във всеки един смисъл на това. И май е излишно да кажа, че ми хареса, че се радвам, че прочетох и съм благодарна, че сподели...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...