Dec 4, 2016, 9:46 PM

Някак ми се иска да няма

  Poetry
860 2 6

и когато се събудя

тревогата отминава

виждам себе си

в очите зелени

ярък, светъл нюанс, 

като твоите ще ги докарам;

 

и когато се събудя

животът ме заплита

във френска плитка,

така красива, 

чак се възхищавам?! 

 

и когато заспя

потъвам в света 

на носталгията,

убеждаваща ме

завинаги да остана...

 

бягство има ли?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънчоглед All rights reserved.

Comments

Comments

  • )
  • И аз не съм сигурна дали има бягство, но съм съгласна с Лили - от теб зависи. Поздравления за стихото!
  • Благодаря ви, радвам се, че бяхте тук и споделихте своето мнение, своя съвет! Оценявам! Хубав ден...
  • Бягството не е решение.Тя винаги ще те преследва.Трябва сама да я преодолееш.
    Успех!
  • И аз съм се питала и не съм знаела какво да си отговоря защото твърдо вярвам в съдбата, в това че накрая ще се случи това, което е писано и трябва да се случи, но има и нещо друго, което го научих и затова вярвам и в него, ние хората можем да променяме нещата, със изборите си и без да променяме себе си и другите. Така, че аз ще ти отговоря. От теб, от нас зависи нещо да си остане така, от нас зависи как ще се случи и понякога дали ще се случи или не, от нас зависи развитието му, дали от него има изход или не, дали който и да е вариант води към свободата или затвора. Така че ако " някак ми се иска да няма" зависи от теб, това е твоя избор. Като избора на Толстой - "Ако искаш да си щастлив, бъди" Каквото и да се случи, със малко или много, с нищо или всичко - бъди. Бори се примирено. Ако ти не искаш да има бягство - няма да има във всеки един смисъл на това. И май е излишно да кажа, че ми хареса, че се радвам, че прочетох и съм благодарна, че сподели...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...