Anita765 (Ани Монева)
297 11768
27 oct 2012, 19:52

Някак си есенно 

  Poesía
869 0 13

 

Залези, залези, спящи слънца.

Прошумяват край тях тихо-китарено

стъпки в шумата на есента.

 

Гълъб кацнал там, в парка, на пейката.

Някога, спомням си, имаше два.

Сега върху нея кротко са легнали

отронени оранжево-жълти листа.

 

Тихо е, тихо – непростимо е тихо,

а отсреща, в алеята, има деца.

Здрачът пред мен е толкова синкав,

зад него е само бяла мъгла.

 

Гледам жиците – сиви врабчета.

Те пък отгоре гледат света.

После луната бездомно им светва

и се прегръщат китара и тишина.

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??