Anita765 (Ани Монева)
297 11768
27.10.2012 г., 19:52 ч.

Някак си есенно 

  Поезия
863 0 13

 

Залези, залези, спящи слънца.

Прошумяват край тях тихо-китарено

стъпки в шумата на есента.

 

Гълъб кацнал там, в парка, на пейката.

Някога, спомням си, имаше два.

Сега върху нея кротко са легнали

отронени оранжево-жълти листа.

 

Тихо е, тихо – непростимо е тихо,

а отсреща, в алеята, има деца.

Здрачът пред мен е толкова синкав,

зад него е само бяла мъгла.

 

Гледам жиците – сиви врабчета.

Те пък отгоре гледат света.

После луната бездомно им светва

и се прегръщат китара и тишина.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??