Anita765 (Ани Монева)
297 11768
Oct 27, 2012, 7:52 PM

Някак си есенно 

  Poetry
867 0 13

 

Залези, залези, спящи слънца.

Прошумяват край тях тихо-китарено

стъпки в шумата на есента.

 

Гълъб кацнал там, в парка, на пейката.

Някога, спомням си, имаше два.

Сега върху нея кротко са легнали

отронени оранжево-жълти листа.

 

Тихо е, тихо – непростимо е тихо,

а отсреща, в алеята, има деца.

Здрачът пред мен е толкова синкав,

зад него е само бяла мъгла.

 

Гледам жиците – сиви врабчета.

Те пък отгоре гледат света.

После луната бездомно им светва

и се прегръщат китара и тишина.

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??