5 mar 2008, 15:17

Някак течен

993 0 17
 

Разточителна си тази вечер,

цялата си нежност ми предлагаш,

в ръцете ти съм... някак течен,

от устните ти парещи изпадам

в толкова ефирни състояния

на духа, и тялото си също,

жадни, междупръстовите разстояния

мекото от теб поглъщат

и ти изправяш се - вълна,

в целия си ръст на нежност,

вливаш се с диханието във гръдта,

трепкаща в зениците се вгнездваш,

мигом след това да разцъфтиш

в цветове на страст, листенца от обичане,

теменужно тялото да оросиш

с желания, почти до неприличие,

и допири - до градус на разтапяне,

на крайници, превити във дъги,

минутен дъх във кратера на необятното,

притихване в копринени ъгли,

усещане във невъзможни очертания,

любовен пламък, негорял ме до сега,

изгубване във наниз от стенания,

изгубване в ръцете на жена,

а това са твоите ръце...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Още веднъж огромни благодарности.
  • Не знам как да го нарека, ефирно, фино, без да се натрапва!
  • Е-е-е, това вече не се издържа...
    От къде тая прелест извира?!
    Пиши, Деяне. Пиши!
    Втечнен, втвърден или какъвто там си в настоящия момент - пиши.
    Музата ти сигурно е най-прекрасното създание в твоя свят.
    Поздрави!

  • Чета те и не мога да ти се нарадвам...Много ми харесват стиховете ти,Дидко!Бъди щастлив и обичан и продължавай да ни даряваш с прекрасните си откровения...
    С обич,за теб!
  • да се изгубиш в ръцете на жена,на любимата жена!!!
    няма нищо по хубаво!!!
    чудесен нежен стих!
    поздрави!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...