Mar 5, 2008, 3:17 PM

Някак течен

  Poetry » Love
989 0 17
 

Разточителна си тази вечер,

цялата си нежност ми предлагаш,

в ръцете ти съм... някак течен,

от устните ти парещи изпадам

в толкова ефирни състояния

на духа, и тялото си също,

жадни, междупръстовите разстояния

мекото от теб поглъщат

и ти изправяш се - вълна,

в целия си ръст на нежност,

вливаш се с диханието във гръдта,

трепкаща в зениците се вгнездваш,

мигом след това да разцъфтиш

в цветове на страст, листенца от обичане,

теменужно тялото да оросиш

с желания, почти до неприличие,

и допири - до градус на разтапяне,

на крайници, превити във дъги,

минутен дъх във кратера на необятното,

притихване в копринени ъгли,

усещане във невъзможни очертания,

любовен пламък, негорял ме до сега,

изгубване във наниз от стенания,

изгубване в ръцете на жена,

а това са твоите ръце...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Още веднъж огромни благодарности.
  • Не знам как да го нарека, ефирно, фино, без да се натрапва!
  • Е-е-е, това вече не се издържа...
    От къде тая прелест извира?!
    Пиши, Деяне. Пиши!
    Втечнен, втвърден или какъвто там си в настоящия момент - пиши.
    Музата ти сигурно е най-прекрасното създание в твоя свят.
    Поздрави!

  • Чета те и не мога да ти се нарадвам...Много ми харесват стиховете ти,Дидко!Бъди щастлив и обичан и продължавай да ни даряваш с прекрасните си откровения...
    С обич,за теб!
  • да се изгубиш в ръцете на жена,на любимата жена!!!
    няма нищо по хубаво!!!
    чудесен нежен стих!
    поздрави!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...