Разточителна си тази вечер,
цялата си нежност ми предлагаш,
в ръцете ти съм... някак течен,
от устните ти парещи изпадам
в толкова ефирни състояния
на духа, и тялото си също,
жадни, междупръстовите разстояния
мекото от теб поглъщат
и ти изправяш се - вълна,
в целия си ръст на нежност,
вливаш се с диханието във гръдта,
трепкаща в зениците се вгнездваш,
мигом след това да разцъфтиш
в цветове на страст, листенца от обичане,
теменужно тялото да оросиш
с желания, почти до неприличие,
и допири - до градус на разтапяне,
на крайници, превити във дъги,
минутен дъх във кратера на необятното,
притихване в копринени ъгли,
усещане във невъзможни очертания,
любовен пламък, негорял ме до сега,
изгубване във наниз от стенания,
изгубване в ръцете на жена,
а това са твоите ръце...
© Деян Димитров Все права защищены