2 oct 2021, 23:49

Някакво вълчо

  Poesía
677 0 0

Вълкът си отхапа парче от луната
и върло опарен нададе тих вой.
Опашка разрошена лудо размята.
Нощта се уплаши завинаги. Той
внимателно тръгна към свойта вълчица
и свойте кутрета под близкия хълм.
Запращаше месецът знойни езици,
приканваше всички животни към сън.


Вълкът сетивата си живи наостри,
внезапно досетил отнякъде шум.
Подуши тревожно и сурна се косо
по своя житейски и праведен друм.
Той дълго бранището свое оглежда,
отнякъде шепот на паяк дочул.
Една еднодневка прелитна с надежда,
че само нощя има зъл сомнамбул.


Вълкът се засмя, после бързо се сепна.
Такъв бе късметът му в дългата нощ.
Провлачи зова си, внимателно сетне
отиде да търси късмета си лош.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...