Някога

22 abr 2008, 0:58

Poesía

427 0 4

Имаше някога много отдавна

някакъв мъж отнякъде,

някак си сърцето ми грабна

и отлетя с вятъра.

Нещо се случи, може би от лятото,

огнена страст бушуваше в мен,

от допира му треперех цялата

и го жадувах нощ и ден.

Сега нещата се промениха,

забравихме се може би,

пътищата ни се разделиха

и вече не боли.

Останах само с моето ''някога'',

което ще помня.

Той е свободен като вятъра,

а аз - скитница бездомна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-04-22T20:09:42+03:00

Много ми хареса! Поздрав!
misss_sexi (Теодора Керелова)

2008-04-22T12:12:05+03:00

Много,ама изключително много ми хареса !!! Някак си намирам себе си в този стих , браво !!!
EliTa (Ели)

2008-04-22T07:36:15+03:00

Нали знаеш...животът е това, което се случва, докато ние правим планове...! Приятно ми бе!
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-04-22T01:06:46+03:00

Сама го каза - "Вече не боли" още малко може би и твоето "някога" няма да остане и спомен! Но явно ти не искаш да се случи това. влюбена душа си ти.
Барво - хубав стих!