Някога
577
0
4
Имаше някога много отдавна
някакъв мъж отнякъде,
някак си сърцето ми грабна
и отлетя с вятъра.
Нещо се случи, може би от лятото,
огнена страст бушуваше в мен,
от допира му треперех цялата
и го жадувах нощ и ден.
Сега нещата се промениха,
забравихме се може би,
пътищата ни се разделиха
и вече не боли.
Останах само с моето ''някога'',
което ще помня.
Той е свободен като вятъра,
а аз - скитница бездомна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богдана Маринова Все права защищены
