рокерче666 (Богдана Маринова)
267 224
22 апр. 2008 г., 00:58

Някога 

  Поэзия
435 0 4

Имаше някога много отдавна

някакъв мъж отнякъде,

някак си сърцето ми грабна

и отлетя с вятъра.

 

Нещо се случи, може би от лятото,

огнена страст бушуваше в мен,

от допира му треперех цялата

и го жадувах нощ и ден.

 

Сега нещата се промениха,

забравихме се може би,

пътищата ни се разделиха

и вече не боли.

 

Останах само с моето ''някога'',

което ще помня.

Той е свободен като вятъра,

а аз - скитница бездомна.

© Богдана Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Много,ама изключително много ми хареса !!! Някак си намирам себе си в този стих , браво !!!
  • Нали знаеш...животът е това, което се случва, докато ние правим планове...! Приятно ми бе!
  • Сама го каза - "Вече не боли" още малко може би и твоето "някога" няма да остане и спомен! Но явно ти не искаш да се случи това. влюбена душа си ти.
    Барво - хубав стих!
Предложения
: ??:??