Някога

26 sept 2011, 20:37

Poesía » Civil

478 0 2

НЯКОГА, някога... бяхме мъже.

С дъх на тютюн и барут.

По пладне крадяхме жени и коне.

И всеки от нас беше луд.

Жените връзвахме с любовни ласа.

Раждаха децата ни в знойния зрак.

На кантар мерихме думи и дела.

Пияни заспивахме под звездния знак.

Умирахме, но верни жените оставаха.

Не предаваха нас, нито брачното ложе.

След ковчезите виеха с глас на вълчици.

Къде ли са тези жени? Къде ли са, Боже?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.