26 сент. 2011 г., 20:37

Някога

694 0 2

НЯКОГА, някога... бяхме мъже.

С дъх  на тютюн и барут.

По пладне крадяхме жени и коне.

И всеки от нас беше луд.

 

Жените връзвахме с любовни ласа.

Раждаха децата ни в знойния зрак.

На кантар  мерихме думи и дела.

Пияни заспивахме под звездния знак.

 

Умирахме, но верни жените оставаха.

Не предаваха нас, нито брачното ложе.

След ковчезите виеха с глас на вълчици.

Къде ли са тези жени? Къде ли са, Боже?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...