30 may 2010, 11:36

Някога

846 0 1

Някога, когато бях дете -

птица, плаж, море...

Мида и във нея фас,

а какво съм аз?

 

Дали и аз не съм със вас,

заблуден и във захлас?

Към прекрасното небе

искам някой да ме отведе.

 

И в зеленото на синьото небе -

позната гледка от безкрайното море.

Във пясъка какво намирам аз?

Мида... и във нея фас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светльо Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като събереш всички перли от цигарените кутии можеш да си отвориш пощата
    Много хубав стих! Поздравления!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...