30 мая 2010 г., 11:36

Някога 

  Поэзия » Философская
630 0 1

Някога, когато бях дете -

птица, плаж, море...

Мида и във нея фас,

а какво съм аз?

 

Дали и аз не съм със вас,

заблуден и във захлас?

Към прекрасното небе

искам някой да ме отведе.

 

И в зеленото на синьото небе -

позната гледка от безкрайното море.

Във пясъка какво намирам аз?

Мида... и във нея фас!

© Светльо Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Като събереш всички перли от цигарените кутии можеш да си отвориш пощата
    Много хубав стих! Поздравления!
Предложения
: ??:??