May 30, 2010, 11:36 AM

Някога 

  Poetry » Phylosophy
644 0 1

Някога, когато бях дете -

птица, плаж, море...

Мида и във нея фас,

а какво съм аз?

 

Дали и аз не съм със вас,

заблуден и във захлас?

Към прекрасното небе

искам някой да ме отведе.

 

И в зеленото на синьото небе -

позната гледка от безкрайното море.

Във пясъка какво намирам аз?

Мида... и във нея фас!

© Светльо Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Като събереш всички перли от цигарените кутии можеш да си отвориш пощата
    Много хубав стих! Поздравления!
Random works
: ??:??