May 30, 2010, 11:36 AM

Някога

848 0 1

Някога, когато бях дете -

птица, плаж, море...

Мида и във нея фас,

а какво съм аз?

 

Дали и аз не съм със вас,

заблуден и във захлас?

Към прекрасното небе

искам някой да ме отведе.

 

И в зеленото на синьото небе -

позната гледка от безкрайното море.

Във пясъка какво намирам аз?

Мида... и във нея фас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светльо Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като събереш всички перли от цигарените кутии можеш да си отвориш пощата
    Много хубав стих! Поздравления!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....