30.05.2010 г., 11:36

Някога

852 0 1

Някога, когато бях дете -

птица, плаж, море...

Мида и във нея фас,

а какво съм аз?

 

Дали и аз не съм със вас,

заблуден и във захлас?

Към прекрасното небе

искам някой да ме отведе.

 

И в зеленото на синьото небе -

позната гледка от безкрайното море.

Във пясъка какво намирам аз?

Мида... и във нея фас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светльо Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като събереш всички перли от цигарените кутии можеш да си отвориш пощата
    Много хубав стих! Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....