juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
6 abr 2010, 7:48

Някога 

  Poesía
849 0 5

И някога, когато се стопят
очите на луната заслепени
от допира на някой бързащ лъч,
минаващ през пътуващото време,

небето ще разкъса свойта плът,
увита във пространствени дантели...
Сред облаци от звезден прах и дъжд
сърцето ми отново ще намериш.

 

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??