juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
6.04.2010 г., 7:48 ч.

Някога 

  Поезия
772 0 5

И някога, когато се стопят
очите на луната заслепени
от допира на някой бързащ лъч,
минаващ през пътуващото време,

небето ще разкъса свойта плът,
увита във пространствени дантели...
Сред облаци от звезден прах и дъжд
сърцето ми отново ще намериш.

 

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??