juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
Apr 6, 2010, 7:48 AM

Някога 

  Poetry
825 0 5

И някога, когато се стопят
очите на луната заслепени
от допира на някой бързащ лъч,
минаващ през пътуващото време,

небето ще разкъса свойта плът,
увита във пространствени дантели...
Сред облаци от звезден прах и дъжд
сърцето ми отново ще намериш.

 

© Эоя Михова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??