Пами (Памела)
111 21
11 jun 2008, 11:02

Някога, но не сега 

  Poesía » Otra
834 0 3
Творенията ''тъпи'' пиша без остатък,
за да четете, когато мене ще ме няма,
във тях зазидах вчера любовта си
и своята човешка драма...
Не ме корете, а ме разберете,
мечта за мен остана любовта,
но аз, докато дишам, ще я търся
и ще я пазя от подлост и лъжа...
Че капчица любов сърцето сгрява,
щастливо е като дъга след дъжд,
надеждата душата уповавала,
в живота скапан неведнъж.
Творенията ''тъпи'' аз ви подарявам,
във тях се вглежда моята душа,
наранена е до болка всичко да прощава,
че няма безгрешни хора на света.
Душа на момиче, което обича,
но няма късмет в любовта,
орисано да страда, не отрича,
съдбата, тази скапана съдба.
Това съм аз, благодаря ви много,
доверието ваше ме крепи,
аз нямам ли ви, зная, че съм нищо,
животът мой е ваш до старини.


             26.03.2008г.

© Памела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??