11 jun 2008, 11:02

Някога, но не сега

  Poesía » Otra
1.1K 0 3
Творенията ''тъпи'' пиша без остатък,
за да четете, когато мене ще ме няма,
във тях зазидах вчера любовта си
и своята човешка драма...
Не ме корете, а ме разберете,
мечта за мен остана любовта,
но аз, докато дишам, ще я търся
и ще я пазя от подлост и лъжа...
Че капчица любов сърцето сгрява,
щастливо е като дъга след дъжд,
надеждата душата уповавала,
в живота скапан неведнъж.
Творенията ''тъпи'' аз ви подарявам,
във тях се вглежда моята душа,
наранена е до болка всичко да прощава,
че няма безгрешни хора на света.
Душа на момиче, което обича,
но няма късмет в любовта,
орисано да страда, не отрича,
съдбата, тази скапана съдба.
Това съм аз, благодаря ви много,
доверието ваше ме крепи,
аз нямам ли ви, зная, че съм нищо,
животът мой е ваш до старини.


             26.03.2008г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...