11 июн. 2008 г., 11:02

Някога, но не сега

1.1K 0 3
Творенията ''тъпи'' пиша без остатък,
за да четете, когато мене ще ме няма,
във тях зазидах вчера любовта си
и своята човешка драма...
Не ме корете, а ме разберете,
мечта за мен остана любовта,
но аз, докато дишам, ще я търся
и ще я пазя от подлост и лъжа...
Че капчица любов сърцето сгрява,
щастливо е като дъга след дъжд,
надеждата душата уповавала,
в живота скапан неведнъж.
Творенията ''тъпи'' аз ви подарявам,
във тях се вглежда моята душа,
наранена е до болка всичко да прощава,
че няма безгрешни хора на света.
Душа на момиче, което обича,
но няма късмет в любовта,
орисано да страда, не отрича,
съдбата, тази скапана съдба.
Това съм аз, благодаря ви много,
доверието ваше ме крепи,
аз нямам ли ви, зная, че съм нищо,
животът мой е ваш до старини.


             26.03.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...