Jun 11, 2008, 11:02 AM

Някога, но не сега

  Poetry » Other
1.2K 0 3
Творенията ''тъпи'' пиша без остатък,
за да четете, когато мене ще ме няма,
във тях зазидах вчера любовта си
и своята човешка драма...
Не ме корете, а ме разберете,
мечта за мен остана любовта,
но аз, докато дишам, ще я търся
и ще я пазя от подлост и лъжа...
Че капчица любов сърцето сгрява,
щастливо е като дъга след дъжд,
надеждата душата уповавала,
в живота скапан неведнъж.
Творенията ''тъпи'' аз ви подарявам,
във тях се вглежда моята душа,
наранена е до болка всичко да прощава,
че няма безгрешни хора на света.
Душа на момиче, което обича,
но няма късмет в любовта,
орисано да страда, не отрича,
съдбата, тази скапана съдба.
Това съм аз, благодаря ви много,
доверието ваше ме крепи,
аз нямам ли ви, зная, че съм нищо,
животът мой е ваш до старини.


             26.03.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....