mmarinov59 (Марин Маринов)
47 17
13 sept 2012, 23:20

Някога, някога... 

  Poesía » De amor
691 0 3

Есенната нощ бе тиха, пълнолунна,

щурците нежно свиреха навън,

тогаз девойка мила ме целуна,

като в магичен и вълшебен сън.

 

Аз също с целувка отговорих,

изпивах с устни нейните очи,

душата своя аз разтворих,

в онази нощ, под лунните лъчи!

 

И ето, в миг птиците запяха,

а как бе дивна тази песен,

в целувка устните ни пак се сляха,

в нощта далечна на онази есен!

 

По девойката дълги години копнях,

молих се Богу за чудо със песен

и ето, девойката отново видях,

но бе в началото на нашата есен…

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??