26 jul 2019, 10:17

Някога, някъде 

  Poesía » De amor
588 2 1

Няма да бъде сега, моя любв...

Към чуждия залък не дей да посягаш.

И  аз чуждото как да го взема?

Така рекъл е Бог - да обичаш без да притежаваш.

 

Ще бъде в следващ живот.

В този закъсняхме само с няколко мига.

Един към друг да протягаме с тебе ръце,

ала нещо все да не достига.

 

Може да мине век или два.

Тя Съдбата свойто кове си.

Ако е писано да се удавиш в бурно море,

няма да скиташ жаден в пустиня.

 

Невидима нишка щом свързва душите ни две,

все по-силно ще се заплита.

Пътеката всеки ден се плете.

Аз ще те чакам в края на пътя.

© Valkyrie Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любовта е по-силна от страха. Но за нея са нужни двама, които да повярват, че е възможна, сега и тук! Аз вярвам!
Propuestas
: ??:??