Някога, някъде
Няма да бъде сега, моя любв...
Към чуждия залък не дей да посягаш.
И аз чуждото как да го взема?
Така рекъл е Бог - да обичаш без да притежаваш.
Ще бъде в следващ живот.
В този закъсняхме само с няколко мига.
Един към друг да протягаме с тебе ръце,
ала нещо все да не достига.
Може да мине век или два.
Тя Съдбата свойто кове си.
Ако е писано да се удавиш в бурно море,
няма да скиташ жаден в пустиня.
Невидима нишка щом свързва душите ни две,
все по-силно ще се заплита.
Пътеката всеки ден се плете.
Аз ще те чакам в края на пътя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valkyrie Всички права запазени
