Някога, през лятото ваканционно

Някога, през лятото ваканционно

Някога, през лятото ваканционно

деца решиха да играят на театър.

С вълнение те ролите разпределиха

и всеки ден ги репетираха на двора.

Момичето с най-дългата коса

бе станало принцеса приказна,

а в принц чудесен - най-голямото момче

реши да се превърне.

Придворен паж и дойка даже,

конник снажен в играта детска

смесиха се бърже.

Настана най-накрая и денят, когато

под старата лоза на двора

раздиплиха поли завеси театрални

(Е, чаршафи бяха)

и сцена се получи чудна, най-прекрасна.

За публиката също се погрижиха -

в редици стройни столовете застинаха.

(А който иска от балконите да гледа -

цената на билетчето ще бъде вдигната!)

Полека слънцето се скри в постелята си пухкава,

звездици заблещукаха и топлият ветрец

завесите на сцената полюшна ...

Прожектор хвърли любопитен поглед,

музика началото постави с глас тромпетен.

Сърцата на децата биеха до пръсване -

вълнението нямаше предели ...

Суфльор се беше притаил във храста розов,

усърдно той подаваше на някой забраванко словото.

А смаяната публика разтъркваше, невярваща,

очите... дали от нощния ветрец сълзят,

едва ли беше нужно да запитаме ...

Аплодисменти бурни тихия квартал разбудиха,

а вдъхновените артисти се поклониха

театрално - трижди до земи ...

Това е истинска история от детството далечно,

но красотата и до днес запазила съм -

като най-голяма ценност ...