Aug 31, 2011, 4:04 PM

Някога, през лятото ваканционно

  Poetry » Other
616 0 1

 



Някога, през лятото ваканционно



Някога, през лятото ваканционно

деца решиха да играят на театър.

С вълнение те ролите разпределиха

и всеки ден ги репетираха на двора.

Момичето с най-дългата коса

бе станало принцеса приказна,

а в принц чудесен - най-голямото момче

реши да се превърне.

Придворен паж и дойка даже,

конник снажен в играта детска

смесиха се бърже.

Настана най-накрая и денят, когато

под старата лоза на двора

раздиплиха поли завеси театрални

(Е, чаршафи бяха)

и сцена се получи чудна, най-прекрасна.

За публиката също се погрижиха -

в редици стройни столовете застинаха.

(А който иска от балконите да гледа -

цената на билетчето ще бъде вдигната!)

Полека слънцето се скри в постелята си пухкава,

звездици заблещукаха и топлият ветрец

завесите на сцената полюшна ...

Прожектор хвърли любопитен поглед,

музика началото постави с глас тромпетен.

Сърцата на децата биеха до пръсване -

вълнението нямаше предели ...

Суфльор се беше притаил във храста розов,

усърдно той подаваше на някой забраванко словото.

А смаяната публика разтъркваше, невярваща,

очите... дали от нощния ветрец сълзят,

едва ли беше нужно да запитаме ...

Аплодисменти бурни тихия квартал разбудиха,

а вдъхновените артисти се поклониха

театрално - трижди до земи ...

Това е истинска история от детството далечно,

но красотата и до днес запазила съм -

като най-голяма ценност ...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрис All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз имам подобни спомени
    Много хубаво! Но какви спомени ще имат
    нашите деца...като гледам игрите им сега...
    Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...